Коментар на Фондация "Проект Северозапад" по казуса с "домовете на ужасите"
След покъртителните истории на настанени в разкритите през уикенда нелегални домове за възрастни хора, обществото ни е настръхнало, но това няма да е за дълго. Подобни места – без лиценз, без грижа, без квалифициран персонал - съществуват и на други места в страната.
От една страна, съществуващите държавни институции за възрастни хора, за възрастни с увреждания или деменция са малко и не могат да поемат нарастващите нужди. Списъците на “чакащите“ са дълги и често хората не стигат до своя ред. Съществуващата система за функциониране на тези домове е остаряла и нереформирана. Тя не е обезпечена с достатъчен като количество и като експертиза персонал. Но дори и така, има относително ясен стандарт на грижа и тези институции са обект на проверки от различни институции. И в тях мирише на „столска“ храна и урина, но можете да видите хората навън, персоналът най-често се старае да осигурява някаква активност на настанените. Поне в повечето подобни домове.
От друга страна, особено в случаите на възрастен човек с множество заболявания, или деменция, или психично страдание, близките са принудени да търсят различни варианти за настаняване под специализирана грижа, защото трудно се справят сами. Грижата е денонощна, изтощителна - физически и емоционално. Само си представете - ходите на работа, имате деца и семейство и възрастен човек, който се нуждае от грижа 24/7 - как успявате? И физически и емоционално.
Частните домове са алтернатива. Далеч не всички са „домове на ужасите“, в много от тях има и добро отношение, и грижа, и разбиране. Проблемът обаче не е в само в добросъвестността на персонала и управлението. Няма да коментираме случаите от последните дни, в тях „светват“ много лампи колко е недоправена системата за грижа, как можеш да се промъкнеш между законовите изисквания, как по веригата има страшно много хора, които са неморални и с откровено престъпни действия.
Проблемът е, че както за всяко нещо в България, когато в социалната сфера се спомене „реформа“, „подобряване на грижата“, „качествени услуги“ - веднага се хващаме за ремонти дейности и обществени поръчки.
В изискванията по Наредба № 4 от 21.10.2020 г. за качеството на социалните услуги и съпътстващите нормативни актове се определят броят и експертизата на персонала.
Какви са позициите, каква е реалността и каква е нуждата.
Управител – с висше образование в областта на хуманитарните науки, опит в управление, а работата с възрастни хора е предимство.
Социален работник – със съответното образование. Отговаря за оценката на потребностите, изготвяне на индивидуални планове за грижа и подкрепа.
Тези планове в 99% от случаите са еднотипни, copy-paste от предишни, включват витиевати и пожелателни фрази като: „да работим за подобряване на социализацията“, „да изградим умения …“, „да подпомогнем активното стареене“ и нищо конкретно, което да стои зад кухите думи, камо ли да става дума за реални действия – как, колко често, какво правим, за да го постигнем, каква е ресурсната обезпеченост, какви специалисти участват, какво е мнението на възрастния човек. Социалният работник е затрупан от документация, липсва всякаква възможност за индивидуални дейности, планиране според индивидуалните нужди и желания на човека. Често социалните работници са натоварени и с други ангажименти, не свързани с позицията.
Медицинско лице (сестра или фелдшер) - осигуряване на медицински грижи на потребителите.
Обикновено тези хора работят на повече от едно място и са свръх изтощени. Медицинската грижа опира до раздаване на хапчета и мазила. Потребителите често са с вързани ръце поради нашата си здравна система.
Санитар(и), помощник-възпитатели или болногледачи, които се грижат за ежедневните потребности на възрастните хора (хигиена, хранене, придружаване). При дом от 80 души, техният брой е между 10 и 15, като се изчислява броят на лежащите възрастни и тези, които могат да стават – което изобщо не е показателно в много случаи. Сега си представете и че тези хора не могат да работят 24/7 и се налага да се въртят на смени. Така реално в този дом на смяна ще има около 5 човека – да чистят, преобуват, перат, мият, превързват, обличат, организират занимания… за 80 човека!
Позиция рехабилитатор НЯМА, при положение, че в повечето случаи хората имат нужда от подобна услуга.
Позиция психолог НЯМА, при положение, че хората имат различни състояния – от това да преодоляват загубата на автономност, през скърбенето за близките, до състояния, нуждаещи се от по-специализирана подкрепа. Не е тайна, че не малко кардиологични проблеми например се отключват в следствие на психически и психологически проблеми.
Аниматор или организатор на свободното време НЯМА. Липсва каквато и да е идея за човек, който се занимава с това да разнообразява ежедневието на възрастните хора – спорт, арт занимания, театър, концерт, кино, настолни игри и много други неща. В много държавни институции с това е натоварен социален работник, а неговата работа далеч не е това.
И така, в следващите дни ще се одобрят много ремонти и оборудване, но отново грижата ще остане на ниво сграда! Ще позатегнат проверките за незаконни домове и хосписи, в които се настаняват възрастни хора, но и това ще мине. Отново няма да се говори за обезпечаване със специалисти, за система за тяхното обучение, за реална палиативна грижа.
Скоро ще се чуят подобни истории и от легални заведения – защото няма експертиза за подобен тип грижа, защото тя е много ниско платена, защото няма хора. А българското общество е застаряващо, делът на възрастното население постоянно нараства. Това обаче си е проблем на възрастното население!
Яна Рупева, директор на Фондация "Проект Северозапад"