... Отивам при баба Митка. Като почуках на вратата, тя лежеше на кревата. "Цветелино, да не те е страх, аз съм легнала, защото ми е високо кръвното". Не ме беше страх... Отидох да донеса дърва за вечерта и сутринта.
... Тя е на 72 години и е прикована за леглото, лежи на ортопедичен дюшек, не може дори и в количка да седи. Сутрин, като отида при нея, първо затопля печката, след това сменяме памперса, мерене на кръвното, давам й закуска, пие хапчетата, правя масаж на болните й крака. После ходя за обяд и за вечеря.
... Цветана е на 69 години. Сутрин когато отивах при нея, аз палех печката, да помета и да й дам в кревата четири вафли, с които минаваше деня. Иначе намирах плесенясал хляб на масата, малко сирене, някакво сладко, искаше да й налея вода да си има до кревата, че тя не може с краката да се движи. И спи на един прогорял дюшек, по цял ден се завива през глава и не става.
... ТЯ има син и дъщеря. При нея живее синът, но не полага никакви грижи. За дървата се грижи кметът, че синът „няма време“. Дъщерята получава пенсията, но изобщо не идва. По главата й пада мазилка от тавана, няма кой да я изкъпе с месеци. И така тази жена продължава да живее като куче...